Козлодуй-Околчица: по стъпките на Ботевата чета

Дължина на отсечката: 110396 mВреме: 11:22:39Максимално изкачване: 31 mМинимално спускане: 802 mНиво на трудност: средно

Това каране се случи за пръв път през 2015 г., когато има-няма 15-ина души се натъпкахме с колелетата си в малко врачанско автобусче и около 10 сутринта като една малка Ботева чета, само че дошла по суша, се изтърсихме на Козлодуйския бряг, тамън пред “Радецки”. От тогава знаех, че случи ли се пак това събитие – отивам, без да го мисля, без да си мисля колелото и без да ме интересува в каква форма съм и колко време ще ми отнеме да стигна заветния финал – под кръста на Околчица.

Сборния пункт

По “традиция”, оставихме колите на паркинга до кръговото на тролеите пред “химията”, съвсем в началото на Враца. Дали заради прогнозата за времето, дали защото “народа нема акъл за пет стотинки” (цитат от миналото такова събитие, обяснение на Ванката защо сме толкова малко участниците), тая година бяхме дважди по-малко. И срамота – автобусът беше дважди по-голям. Разположихме се царски в него, опукахме една тава принцески и залакатушихме по пътя към Козлодуй. Ей го де е, пак се озовахме на същия бряг, строени за снимка с “Радецки”.

Загрявката

С някои от другите успешно финиширали в събитието сме единодушни, че реално първите има-няма 65 км. от маршрута са си загрявка. В Козлодуй е съвсем равно, с един “загряващ” баир над АЕЦ-а и леко спускане по скоростни черни пътища до с. Бутан. Там задължително се спира на чешмата, защото след едва няколко километра ще сме в с. Софрониево, а там има цели 60-70 метра положителна денивелация за преодоляване! Следва “шарено” каране през безкрайни (и безкрайно красиви) обработваеми полета и дерета до с. Ботево, където е и първият сборен пункт.

СИРЕНЬЕЕЕЕЕЕ

Хапваме сиренье и леб, пийваме разреден медец и скачаме по колелетата, борейки се с баира преди с. Бързина, от там ей го де е с. Рогозен и след още малко асфалтец – бележитото с. Малорад с още по-бележитата чешма с три чучура.

От миналото каране знам (а има и доказателствени видео материали), че в тая чешма се ляга в коритото и трите чучура те поливат с хладна водица – задължителна процедура, за да ти е по-лек остатъка от маршрута. Пристигаме един по един, никой не влиза в коритото…. докато не цъфна Ванката. Разхвърля се, остана дибидюс по клинче и се метна под чучурите! Иване, викам, тъй не може – мятам се и аз – барабар Пешо с мъжете!

Метнах се, тамън ми стана едно убаво, рекох да изляза…. и като се разплиска една вода от онуй ми ти корито – че съм дебел, дебел съм, ама толкова вода да изплискам от затворен съд не ми се беше случвало никога… Втрещихме се, погледахме тъпо няколко секунди и не щеш ли, трите чучура току пресъхнаха, водата спря да плиска и до там. Чешмата пресъхна, а аз стоя бос, гол, по едно неудачно клинче с памперс, стоя и гледам трите чучура – като три празни очи, и те стоят и ме гледат, все едно искат да ме напсуват, ала не знаят как…

И понеже явно не ми е било достатъчно гузно, че оставих цяло село без вода, появява се местна леля с туби в ръце. Както видя чешмата, направо замръзна, а аз и Ванката от адреналин ли, от географската ширина и северозападния манталитет ли, не знам, но се поокопитихме и разбрахме каква е работата. Всъщност чешмата имала дупка в долния край на резервоара, демек в коритото, затапена с дебел чеп и парцали – с идеята като се затлачи чешмата, да се избие тоя чеп и да се пречисти. Не щеш ли, ритнал ли съм го, какво ли съм го направил, и чепът се извадил…. Та стой и гледай как Ванката бута парцали и държи дебелия чеп, а аз го млатя с единствения в полезрението ми голям камък, че да се запуши тая проклета дупка.

Взехме да се източваме един по един към Борован, само Ванката остана, че не искал да си обува чорапите на мокри крака. Стигаме ние в Борован (който спи и винаги ще спи!), а Иван никакъв го няма… Тамън свикнахме на дебелата сянка и току се появи – като дошла тая леля с тубите, че и още някакви хора, като заприказвали за селския бръснар и как щели да го викнат – добре че се напълнил достатъчно резервоарът и чучурите текнали, че инак лоша работа.

След Борован малко се кара по главния път и там, току преди с. Баница, свършва загрявката. Кой пестил сили – пестил, другите да се готвят да бутат!
Крави на хоризонта.
Снимка: Петър Велков

Въведение в баирите

Все пак, маршрутът не загрубява “одма”. Баирите си имат увод, а именно – катеренето до Милин камък – мястото, на което се е състояла първата битка на Ботевата чета. Километър-два стръмно, после леко катерене по билото и тамън на 70-ия километър от маршрута се озоваваме до паметника, с който задължително всеки участник трябва да се снима – ами ако е кръшнал и е минал по асвалта, м?
Снимка с паметника.
Снимка: Петър Велков

Следва бързо и кратко спускане по окосена трева и след прехвърлянето на малък баир отново се озоваваме на главния път. След още една кратка почивка и 3,5 км. по натоварения асфалт, свиваме наляво към с. Веслец. Тук вече, щем не щем, ще се катерим – около 4 км. имаме да минем до поляните преди селото, на които е последният лагер на пешеходния поход по стъпките на Ботевата чета, а след това по стръмен път, преминаващ в пътека със серпентина правим още около 300 м. положителна денивелация, докато не се качим на т.нар. Ботева поляна – вълшебно място, на което задължително се почива и от което започва шеметно спускане по черен път със страхотна гледка към Врачанския балкан:
Гледка към Врачанския балкан.
Снимка: Петър Велков

Истинското катерене

Спуснем ли се веднъж до долу, влиза в сила един от основните принципи на планинския водач – “само това катерене и повече спускане няма!” – пресичаме околовръстното на Враца, влаковите релси и главния път и се захващаме с истинското катерене – пътя до Околчица. Има-няма 16 км. с над 700 м. положителна денивелация по извиващ се през балкана асфалтов път. Тук вече нямам идея другите как карат, но както казах тая година на Ванката – аз още над Веслец съм останал без сили, спускането иди-дойди съм го сколасал и за това катерене тялото ми хич го няма. Тук не карам с мускули – тук карам единствено с воля и мерак.
Караме с мерак.
Снимка: Петър Велков

И тая година, както по-миналата, тоя баир го катерехме по залез. Ако не друго, поне гледката е страхотна! Караш нагоре, гледаш встрани и внимаваш само да не се замислиш още колко ти остава – че като знае човек, че тоя баир на снимката е висок горе-долу колкото Околчица, където трябва да се качим… Ужас. И само едно ми беше в главата – леви, десни, леви, десни… малко на педалите, по-малко на седалката. Сменяш позицията, сменяш натоварените мускулни групи, спираш, правейки се че снимаш.

И всеки иска само едно – да мине ония 7 км. от малко над с. Челопек до над овчарниците под Бъзова могила, да стигне ония последни 3 км., в които наклонът става по-малък, всеки качва по няколко предавки, скача на педалите и си прави едно “леко” скоростно тумбенье до заветния финал.

Финала, на който всеки стигнал на ход се чувства като истински герой.

GPS следа

Total distance: 110396 m
Max elevation: 1110 m
Min elevation: 31 m
Total climbing: 2738 m
Total descent: -1722 m
Total Time: 11:22:39
Download

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *